Защо българските продукти са посредствени?

05.06.2025

Преди месец се разхождах из Рим, похапвайки спокойно в малки ресторантчета, придвижвайки се от едно интересно място към друго. Това беше моето първо посещение на Roma Aeterna, и за няколко дни си изградих привързаност към този симпатичен, имперски град, пълен с усмихнати и добре облечени хора.

 

Усмихнати хора

Италианците не са най-богатите граждани на Европейския съюз, а и в Рим през последните три хиляди години винаги е имало маса чужденци, стремящи се към статута на „римлянин“, така че шарената тълпа там винаги е съдържала множество бедни хора, които са се прехранвали трудно във Вечния град.
Мисля, че и сега ситуацията е точно такава, а хората са много различни. Обединява ги едно – когато работят и те обслужват по някакъв начин, винаги са усмихнати и дружелюбни – от полицая до сервитьора в кръчмата. Може би причината за това е побелялата ми коса, но нямаше нито един случай, в който към мен да не се обърнат със „сър“.
От гледна точка на улиците на София това може да ви се стори смешно, но всъщност не е. Доброто и любезно отношение е част от продукта, какъвто и да е той – и хората просто си вършат работата добре, нищо повече.
Не се съмнявам, че и по натура римляните са усмихнати и приятни хора, но когато работят, това е задължително – като полицаи, сервитьори, шофьори на градския транспорт, продавачи в магазини и още много други.

 

Цените

Разглеждам две близки до нас южни страни – Италия и Гърция. Всички са ходили там по един или друг повод, и всички знаят, че през последните две години цените са същите като у нас или незначително по-високи.
А ако сравняваме в съотношение заплата/цена, или в стандартни единици, то у нас цените са два-три пъти по-високи.
И тогава си задаваш въпроса: от какво не са доволни всички наши хотелиери, кръчмари и други подобни?

 

Храната

Връщайки се от Рим, осъзнах, че нивото на кулинарията у нас е като на лъскав ресторант от Централна гара. Тук всеки прави някакъв манджурляк, слага му италианско наименование и започва да го продава.
Всъщност стигаме до най-тревожния проблем – около 70% от заведенията за обществено хранене в страната предлагат отвратително качество на храната, а ние считаме това за нормално.
Където и да съм ходил в Гърция и Италия, не мога да си припомня нито едно място, на което да не ми е било вкусно. Нито едно.

 

Защо продуктите ни са посредствени?

Мога да продължа още двеста страници, но ще стане учебник и никой няма да го чете, затова ще прескоча италианските дрехи. Или не…  Всъщност се върнах с куфар, натъпкан със страхотни дрехи, които в София никога няма да си купя, защото или ги няма, или струват някакви безумни пари. Ето защо всички италианци ходят добре облечени – просто дрехите при тях са хубави и струват много евтино. Но да приключа с италианската тема и да се върна в България…

В съседния блок има детски център. Преди там имаше супермаркет, сега организират детски рождени дни и някакви други неща. Винаги съм се чудел защо подмитат само пред вратата си, подминавайки тротоара? Там е пълно с фасове и някакви хартии, но не – никой от детския център не го подмита. Аз бих се изнервил – клиентите минават и паркират колите си там. Просто бих купил една метла и бих измел, за да може пред центъра ми да е чисто и приятно.

В България това не е така. Просто на никого не му прави впечатление – скапана храна в кръчмата? Мръсен тротоар? Боклучав хранителен продукт? Да, няма значение – и така ще мине.

Сега, докато пиша статията, се сетих, че никой в страната не може да произведе нормална боза. Абсолютно никой – каквото и да опитам, е пълен боклук и не става за пиене. Но потребителите си купуват боза, и съм сигурен, че дори не помнят вкуса на нормалната напитка. Сега някой ще ме спре и ще каже: „Канап“ произвеждат нелоша боза. Това е така. Тук правилната дума е „нелоша“.

Даже за елементарно нещо като да свариш една боза – ние не можем, и нямаме никакво желание да се научим отново. Защо да го правим, като и така можем да забъркаме някаква ужасия и да я продаваме евтино?

 

Причина 1 – Посредствеността е новото нормално

Тя е стандарт. Когато направите забележка на някого за някаква грешка, спокойно ще ви отговорят: „Какво пък толкоз? И така става.“

Пътят към добрия продукт е труден и изисква много работа, а посредствеността не може да обхване сложните явления в маркетинга, продажбите или техниката, за да създаде нещо значимо – или поне нещо приемливо като качество и употреба.

 

Причина 2 – Образованието ни не е нужното

Българският народ е сравнително слабо образован и трудно вижда причинно-следствените връзки. Тук нямам предвид само формалното образование – макар че и там нещата куцат значително.

Пример: вие сте отличен лекар и имате частна клиника. Но плащате малко на санитарите и сестрите си, и тяхното държане към болния е лошо. Оттам и цялата ви услуга е лоша – но вие трудно осъзнавате това.

Ние трудно създаваме добри продукти, дори те да са на елементарно ниво. Тук съвсем не говорим за космически технологии.

 

Причина 3 – Народопсихология

Тук не съм голям специалист и познанията ми спират до Хаджийски. Но си припомням много срещи, които са ме оставяли напълно изумен от хората.

Няма да забравя срещата с една лекарка – шеф на фармацевтична компания (няма да упоменавам името ѝ).
Още в началото на срещата тя ни погледна (бях с колегата си) и каза:
„Вие не ми трябвате за телевизионна реклама, защото там… въобще с две думи – там съм гениална.“

Всъщност рекламата ѝ беше ужасна тъпня, която предизвикваше у нас истеричен смях. Няколко години по-късно компанията ѝ изчезна от пазара. Даже не знам дали фалира, или просто угасна някъде из храстите. Дойдоха професионалните фармацевтични гиганти и всичко приключи.

Много често хората си мислят, че знаят всичко и разбират особено добре маркетинга – това невинаги е така.

 

Заключение

В статията, разбира се, утрирам на моменти.
Има много български компании, които правят страхотни продукти. И тези компании само ще се увеличават.

В горния текст говоря за масовите явления – онези, които се наблюдават през призмата на рекламата и маркетинга. Явления, които можем да видим всички ние. Стига да се вгледаме.

Ако искате вашата компания да има по-умна и успешна продуктова политика, можете да ни се обадите, за да запазите час за консултация.

 

Автор: Евгений Петров, СЕО, RLM

Коректор, редактор: Райв, 4о