Рецесия или депресия? Икономиката през 2025/2026 години
01.04.2025
Всички компании се интересуват от икономиката през тази и следващата години, за да знаят как да планират своята дейност и как да настроят своите очаквания за пазара. Дали клиентите ще се умножават? Дали тяхната покупателна способност ще расте? На всички тези въпроси ще се постараем да отговорим в тази статия.
Икономика и политика
Макроикономистите са свикнали да обосновават своите прогнози, базирайки се на фундаменталните икономически показатели и използвайки логиката на икономическото развитие. Това е добър и строго научен подход, който дава реална картина на света. За съжаление, през 2025 и 2026 година той няма да върши никаква работа, защото към този момент политиката и желанията на малко количество хора определят икономическото развитие на света. Да, говоря за САЩ. Поведението на американците на пазара къса не само политическото равновесие и правила, изградени след Втората световна война, но и икономическите връзки и глобалния свят, който самите американци изграждаха през последните 30 години. Тези глобални сътресения не могат да не се отразят не само на европейските икономики, но и на световната икономика като цяло. Можем да сравним промените с изригването на глобален вулкан, който ще промени света. За добро или лошо, връщането към предишното състояние ще е невъзможно.
Състояние на американската и световна икономика
Преди да стигнем до българската икономика, трябва да коментираме ситуацията в САЩ, защото от нея зависи и положението, в което ще се окажем ние. България е отворена и малка икономика, която изцяло зависи от износа, а една рецесия или дори депресия ще окаже голямо влияние, на което ние не можем да се противопоставим ефективно.
До идването на новата американска администрация перспективите и прогнозите за икономиката на САЩ бяха лъчезарни. Инфлацията отстъпваше и намаляваше, прогнозите за растеж бяха от порядъка на 2,9% на брутния вътрешен продукт. Очакваше се американците да са локомотив, който да изтегли световната икономика и да я предпази от спад. Прогнозите за европейската икономика бяха по-скромни и се предполагаше, че тя ще отбележи минимален растеж. Оптимизмът от приключването на ковид истерията, която развихри инфлацията, утихна от започналата война в Украйна, която също удари сериозно прогнозите за икономически растеж на света. Икономическата ситуация в Китай също предизвиква сериозни опасения – там растат няколко дългови балона, които ККП се опитва да успокои, но данните за растежа на китайската икономика са повече от скромни и не може да се разчита, че тя ще помогне за ръста на производството в Европа и САЩ, потребявайки техните високотехнологични продукти.
Но да се върна към американците. С идването на администрацията на Тръмп и обявяването на митническа война на целия свят, всички американски индекси се оцветиха в червено, а прогнозата за американската икономика се превъртя от ръст 2,9% в спад от 2,8%. Това ще видим през следващите месеци.
Митническа война – Голямата депресия
За да разберем дали стратегията на новата американска администрация ще бъде ефективна, ние трябва да се върнем малко назад и да разберем какво представляват митническите тарифи и политиките на протекционизма. Самите американци в миналото често са прилагали тези инструменти и никога не са получавали добър ефект.
САЩ са използвали протекционистки мерки многократно в своята история, а най-известният случай е Законът Смуут-Хоули (Smoot-Hawley Tariff Act) от 1930 г. Той увеличава драстично митата върху над 20 000 вносни стоки, което води до тежки икономически последици.
Как протекционизмът допринесе за Голямата депресия?
- Отмъстителни мита от други държави – След приемането на Смуут-Хоули търговските партньори на САЩ (особено Канада и европейските страни) отвръщат със собствени мита върху американски стоки. Това удря американския износ, което задълбочава икономическия спад.
- Свиване на световната търговия – Международната търговия рязко намалява. Между 1929 и 1934 г. световният търговски обем спада с около 66%.
- Задълбочаване на кризата в селското стопанство – Американските фермери, които разчитат на износ, остават с огромни излишъци, което допълнително сваля цените на селскостопанските продукти.
- Повече безработица – Намаленият износ води до затваряне на фабрики и съкращения, което засилва икономическата депресия.
Явяват ли се митата по закона Смуут-Хоули причина за Великата депресия? Не съвсем – Великата депресия започва преди приемането на закона (сривът на борсата през 1929 г.). Основните фактори са прекаленото кредитиране, спекулативният балон и сривът на банковата система. Но митата несъмнено влошават ситуацията.
Не намирате ли прилики с днешната ситуация?
Тотална митническа война
На 2 април митата на Тръмп започват да влизат в сила, и в следващите няколко дни ние ще видим как се развива този сценарий, но нищо оптимистично в него аз не мога да видя. Тоталната митническа война ще започне да къса световните производствени вериги, което ще доведе до увеличаване цената на стоките, падане на продажбите и по-висока инфлация. Към производственото поскъпване на стоките добавете и митническите тарифи и ще получите идеална рецепта за рецесия.
Какво имам предвид под производствено поскъпване? Един американски автомобил, преди да слезе от производствената линия някъде в Детройт, пресича границите с Мексико или Канада между 4 и 6 пъти. Части, сглобяване, допълнителна обработка, метали и още много манипулации. Така е по целия свят – нито една държава не може да си позволи да затвори едно производство само в себе си. България е добър пример в това отношение – ние произвеждаме огромна част от автомобилните компоненти, които се сглобяват в Германия, Словакия, Испания и къде ли не в Европа. Ако европейските автомобилни компании останат без производството на български компоненти, тяхната продукция ще се оскъпи или дори ще спре, докато намерят друг производител/доставчик. Същото се отнася и до САЩ, Канада и Мексико. Икономиките на трите държави са дълбоко преплетени, и за да разбирате дълбочината на кризата – Канада и САЩ са били съюзници и са изграждали приятелски търговски отношения през изминалите 200 години. 200 години, Карл, отиват в кошчето за няколко седмици.
Да се върнем към България
БНБ дава прогноза за растежа на БВП на България от 2,5% за 2025 година, като показателят на инфлацията ще бъде 3,3%. Очакванията за 2026 година са растежът на БВП да се ускори до 3%.
Сега виждаме, че подобни икономически прогнози са достоверни, колкото и гледането на кафе, и дори по-малко. В света настъпват геополитически размествания, които правят всички усилия на макроикономистите в прогнозирането безполезни. Не и на нашето ниво на световно влияние. Вчера премиерът на Словакия, Робърт Фицо, се оплака, че Урсула фон дер Лайен го е овиквала половин час и го е нарекла „идиот“. Това показва до каква степен се нажежават международните отношения и плоскостта на спадане на дипломатическия тон. Не оправдавам Фицо, той наистина е идиот, но нивото на комуникация следва да бъде друго.
В момента, каквото и да напишем като прогноза за развитието на икономиката през следващата година и половина, това ще бъде нерелевантно, но можем спокойно да набележим трендовете:
- Брутният вътрешен продукт на България най-вероятно няма да достигне 2,5% за 2025 година и ще е добре, ако остане над 1%. Очертаващите се спадове на производството в Европа (която е главният ни търговски партньор) не дават основания за оптимизъм.
- За 2026 година ще се борим да останем в зелената зона на положителен растеж, но той ще бъде около нулата или един процент от БВП.
- Инфлацията ще зависи от разходите на правителството, лихвения процент на БНБ и производствените разходи, които ще растат и през тази и през 2026 година.
Какво да правят българските компании?
Универсално лекарство няма. Лесни рецепти не съществуват. Българските компании значително изостават в използването на иновативни инструменти и подходи в своето функциониране. Начинът на работа на много компании не се различава особено от този в 19-ти век. Това не ги прави конкурентноспособни и мнозинството от тях ще фалират, в което няма нищо лошо. Конкурентният пазар е такъв.
- Фокусиране върху разработката на нови продукти. Най-важната част от компанията са нейните продукти. Независимо дали вие произвеждате чорапи или имате туристически продукт, вие трябва сериозно да се заемете с това да измислите нови продукти, услуги и други неща, които да са интересни на купувачите. Много компании си въобразяват, че някакъв продукт ще бъде търсен и много полезен. Те хвърлят пари, време и усилия, разработват го и след това се чудят защо той не се продава и защо не е интересен на никого.
- Усъвършенстване на съществуващите продукти. Един продукт или услуга винаги могат да станат по-добри. Винаги. Това, че вие не виждате как може да стане това и нямате мотивация да го подобрявате, е само ваш проблем. Ще мине време, вашите конкуренти ще измислят друг, по-добър продукт и парите ще отидат при тях. Това се случва постоянно в световната история. Ако не вярвате на мен, питайте Нокиа.
- Кадрите решават всичко. Вашите служители са най-важният актив на компанията, след вашите продукти. А може би и преди тях. Компаниите трябва да привлекат компетентни служители, които да работят за тях. В противен случай няма да успеете да се справите с конкуренцията.
- Иновативен маркетинг. Това е сферата, в която компаниите хвърлят най-малко време, усилия и пари. Всеки иска да се отърве от „глупостите“ на маркетинга, който само харчи пари. Нови маркетингови инструменти, нови подходи, използване на изкуствен интелект – всичко това дава предимство на тези компании, които използват всичко това интензивно и работят по маркетинговите си задачи всеки ден.
Заключение
За съжаление, статията не се получи особено оптимистична. Българските компании и сами се досещат за трендовете и събитията в икономиката, които следват, и тези от тях, които се подготвят, ще успеят да устоят на бурята. Верижната реакция и нейните последствия ще дойдат забавено в страната, защото винаги има времеви лаг на кризата, което дава около половин година време, за да може всеки да вземе мерки и да преструктурира бизнеса и плановете си. 6-8 месеца не са малко време, за да заемете адекватна позиция на пазара.
Евгений Петров,
СЕО, Ред Лемън Маркетинг
