Архив за етитет: съвременна търговия

Икономическото развитие на Княжество България и нашите нови времена

Натрупването на определено количество факти, рано или късно води до някакви интересни идеи, които дори да не успеете да монетаризирате,  поне ви дават нов поглед върху някои процеси.

През последните седмици, работех върху няколко казуса на наши клиенти и търсех маркетинговите инструменти, които да им помогнат да преодолеят кризата, но като казах маркетингови инструменти и осъзнах, че има известни и значителни прилики, между развитието на Княжество България, след Освобождението и начина, по който процедираме в бизнеса и в днешните времена.

Част от тези идеи ми идват в главата и всеки път, когато се налага да търкам, с неимоверни усилия и проклятия всичко, което българският маркетингов гений  успява да разлепи по новата врата на входа, звънци, улуци и още ред неимоверни места, които според него са предназначени точно за страхотните предложения, измислени лично от него и в крайна сметка осигуряващи му много благопожелания насочени към роднините му.

Нека, обаче, се върна към Княжество България, защото нещата са били доста сходни, първо на макрониво. След Освобождението  България не води системна стопанска политика (колко познато) по няколко причини:

  • Бавно развитие на капиталистическите отношения. След полуфеодалното битие на Турската империя, корумпираната турска администрация, високите данъци и развитието на подскоци на индустрията и селското стопанство в България, веднага след Освобождението държавата ни тепърва започва да развива някакви капиталистически отношения. Видяхте ли приликата? След 45 години социализъм, в момента също развиваме някакъв капитализъм. Някакъв е точната дума, защото всички икономически познания не ми подсказват, какъв точно е той.
  •  Българската буржоазия още не е оформена. И в наши дни изпитваме същата липса на буржоазия и капиталисти. И докато през Възраждането сме имали търговско-стопанските фирми на Евлоги и Христо Георгиеви, на братя Тъпчилещови, братя Робеви, братя Порови, фамилията Гюмюшгердан и т.н., то в наши дни социализма не ни остави капиталисти и индустриалци, които да имат някаква сериозна традиция в капиталистическите, икономически взаимоотношения.
  •  Обръща се голямо внимание на политиката, за сметка на икономиката, която изостава. Всъщност в нашето битие политиката е станала инструмент на икономиката, извън разумните граници, което, впрочем не е българско откритие – на нас просто ни пасва.

Наистина е доста интересно да ровиш в старите истории, от края на 19 и началото на 20 век, когато се е създавала модерна България. Всъщност са успяли да я създадат, но това е друга история.

Нека сега отскоча около сто и тридесет години и ви върна в добре познатото битие, в което ще акцентирам, само и единствено върху дребните детайли. Дребните детайли могат да бъдат проклятие или дарба, всъщност всичко зависи от употребата им, но в битието ми на Продуктов мениджър в няколко компании, свикнах че кучето е заровено точно там. Затова ще ви разкажа две кратки  истории, типични за българската търговска практика от нашите дни.

История 1 – Как да си платя сметката?

Живея до Сити Център, до Хемус и обикновено го използвам за да си плащам сметката за мобилен телефон и ТВ. Последният път влязох с колелото в мола (в гаража ще изчезне за секунди) и закрачих към магазина на мобилката, с тайната надежда никой да не ми обърне внимание. Уви, магазини там може и да няма много, но охрана – бол. Посочиха ми паркинга за колела (отвън на мола), на който можете да си оставите любимото търкало, само ако искате да си купите спешно ново. Най-накрая го оставих в предверието, помолих охраната да го гледа, почерпих ги с някой друг лев (в интерес на истината не искаха, но бяха много любезни) и влязох да си платя.

 История 2 – Как да се разходя спокойно из магазина?

Отново с любимото колело нахълтах в магазин за….колела. Максбайккомнещоси (не знам кой измисля глупавите и незапомняеми брандове).  Тука поне не биха ме изгонили. Да, ама не (харесвам г-н Бочаров, ако помните кой е).

Продавачът обидено ми каза, че магазина е за нови колела и мястото на моето старо колело е отвън, отново на някаква стойка, завряна извън всякакво полезрение.  Налагаше ми се да хвърлям по едно око, в резултат на което не купих нищо, а удоволствието от разходката из магазин за колело изчезна напълно.

Две различни истории, базирани на крайното неуважение към детайла, което дори ни връща във времената, преди Княжество България (за съжаление икономическата история на траките не ми е сила, та се спрях на нещо познато). Не си мислете, че нямам куп подобни истории без участието на велосипед в картинката.

Какво изгуби мола? Имат един клиент, който определено изпитва краен дискомфорт да влиза там, за да свърши някаква работа, когато е с велосипед. Не че имат много клиенти, но и не мисля, че пламенно търсят начини да ги намерят. Какво изгуби веломагазина? Просто е – оборот и печалба. И още един клиент, който изпитва дискомфорт да пазарува там. Племенницата ми в 6 клас може да намери клиентско ориентирано решение, и в двата случая, за не повече от 4 минути, но това масово не е в приоритетите на българските търговци.

И тука опряхме отново до  Княжество България – ние отваряме бизнеси, магазини, заводи, цехове, правим продукти (в някои случаи съвсем нелоши), но след това смятаме, че клиента е длъжен да се появи и да си ги купи. При това ни липсва вниманието към детайла, което са имали българските търговци и индустриалци от средата и края на 19 век. Привличането на клиенти доста често се свързва с разлепянето на стотина обяви, купуването на няколко борда или поръчка към секретарката да направи и брошура. Съзнанието, че брандът, удобството и мързелът на клиентите движат пазара и конкуренцията е много далечна и бледа.

Спомняте ли си случая с BMW и лансирането, през осемдесетте мисля, на новата им трета серия на пазара в Щатите? Продажбите хич не били добре, а и не се очертавало изобщо да потръгнат. След няколко пазарни проучвания се светнали, сложили поставка за чаша в колата и нещата тръгнали слънчево. Просто американците не купували коли без cup holder. Какво имаме тук – проект за милиарди, на косъм от провал, от нещо за няколко цента.

 Заключение

Всъщност ние повтаряме икономическата си история и методи от средата и края на 19 век. С всичките им грешки, като единственият ни опит идва от фалита, с всичките му красоти и удоволствия. За пълно мое изумление търговците все още не ползват изобщо инструментите на маркетинга (събират лайкове и какво?!), които времето, в което живеят им е предоставило.

Преди няколко дена във фейсбук профила на Ред Лемън  (https://www.facebook.com/RedLemonMarketing) пуснах статия на бранд мениджъра на P&G, Марк Притчард, в която той твърди, че дигиталният маркетинг е мъртъв и компаниите трябва да се заемат да градят бранда си. Границата между мода и полза в дигиталния маркетинг е доста тънка, но независимо дали той е мъртъв или не, българските компании трябва да започнат да градят бранда си и да обръщат внимание на детайлите.  Не знам защо, но засега те предпочитат да фалират.

Публикувано в маркетинг | Етикети: , , , , | Коментарите са изключени