Архив за етитет: откритост

Quo vadis Facebook ?

Фейсбук не променя обществото, а се намества между биологията и социалните норми, от което става скучен

Социалната мрежа  влияе на общностите, като чашка глицерин в концентрирана азотна киселина – получаваш  възможност да станеш Алфред Нобел ( Alfred Bernhard Nobel )  или Иван Доу*.

Любимата идея на Марк Зукърбърг е, че иска да направи света по-открит и свързан, но преди да коментираме откритостта (свързаността не е важна – нея можем да получим и чрез телефона или по още сто начина), нека се концентрираме върху нещо по-елементарно, което е в основата на нашето поведение -  желанието хората да видят и оценят нашия успех и напредък в социалните касти (повече или по-малко изразени). Затова и вече не питаме другите, колко пари получават, каква позиция заемат в офиса, откъде идват,  а вместо това слагаме снимки на скъпи курорти, весели компании, нови коли и всякакви благини, които, според нас, отразяват нашето благополучие и напредък. Дотук нищо не се променя, освен обхватът на публиката, която (евентуално) ни слуша.

Как, обаче, от средство за забавление, свързаност и изява Фейсбук се промени и стана доста по-повтарящ се и скучен? Какво се случи с откритостта?

Сигурно всички сте забелязали, че напоследък Фейсбук има няколко основни акцента, (заместващи разговорите за времето във Викторианска Британия), а те са:

  • Снимки на бебета
  • Снимки на хотели в чужбина (благодаря на Арабските революции – пирамидите изчезнаха)
  • Снимки на буболечки върху цветя в близък план (или друг пейзажен шит)
  • Песни, които сме слушали милион пъти (или нито веднъж)
  • Смяна на статуса (вече имам редовен секс)
  • Foursquare – станах „кмет“ на собствената си тоалетна (и тази на Хилтън, в Синсинати)
  • Хотел „Борова шишарка“, Чепръчене се регистрира във Фейсбук
  • Кметство Димитровград осинови таралеж
  • Да помогнем на болните от Нилска треска, като постнем това в профила си (как точно им помагаш, препоствайки 4 изречения така и не ми стана ясно)

За да разберем, защо си докарахме такава глобална скука, нека видим, каква е обкръжаващата среда:

  • Общността, с които е свързан човек е средно между 200 и 500 човека, при това ако логнеш всички, които ти се мярнат пред очите през последните 25-30 години
  • В тези общности са включени всички – близки и не толкова близки приятели, колеги, 18 вида контрагенти, приятни и неприятни хора, страницата на компанията, в която работиш, началници, бивши, настоящи и вероятно бъдещи….

Е, в резултат на гонитбата за „свързаност“ получихме разнородна манджа от хора, общности и касти, всяка от които носи своите ограничения – началникът не трябва да те вижда, че пишеш през работно време, че изразяваш еретични или революционни мисли, хората не трябва да подозират, че си научил  комбинацията от думи ( „майната ти бе, педал!!!!“), всички трябва да виждат в теб, уравновесен, благосъстоятелен стълб на обществото и образец за офиса.

По-богатите не трябва да виждат, че ходиш във второстепенни курорти, по-бедните не трябва да виждат, че си похарчил годишната им заплата за тъпотий (които може да са ценни за теб). Нека прибавим и различното за всеки чувство за благоприличие и мярка и общо взето се получава, че правилникът на Алкатраз е бил по-семпъл и изчистен…Ясно е, че скуката и  стереотипите са неизбежно следствие.

Тепърва ще трябва да се нагаждаме към неограничената свързаност, но дали ще оцелее Фейсбук ? В момента броя на активните потребители на платформата спада в 77 от 213 изследвани страни**.

Твърде възможно  – да. Историята показва, че с много милиарди е доста вероятно да измислиш нещо още по-интересно за хората и те да останат при теб. Засега обаче, Фейсбук става все по-скучен и еднообразен, вглъбен в приходите си и затиснат от предстоящото си IPO. Очакваме продължението.

 

*Иван Доу. Авторът се заиграва с Иван Иванович Иванов и Джон Доу. Има в предвид нещо незначително, анонимно и малкоизвестно.

** (http://www.investor.bg/news/article/118417/261.html)

 

Публикувано в уеб-seo-и-други-неща | Етикети: , , , , , , | Коментирайте