Архив за етитет: ангел

Ангел и маркетингът

Звънна ми телефона. Изобщо не се впечатлих, пък и мобилните телефони унищожиха децата, свиркащи сигнала на „бандата“ под терасите на блоковете, та и никак не ги харесвам. Особено в петък, след работа.

Обаждаше се Ангел….което принципно е добре, но в случая не ми говореше, ама абсолютно нищо …

Мернал ме тук, там (покрай гражданските ми хобита) и  се сетил за мен. Слава богу и аз се сетих кой е Ангел – преди година правих ремонт и Ангел беше дошъл да монтира нова врата в хола. Човекът имал собствена малка компания за производство и монтаж на врати, но кризата беше минала и отнесла компанията с двеста, та човека работеше на ишлеме за друга компания. Докато коментирахме монтажа (Ангел е младо момче, под трийсетте), стана въпрос, че се занимавам с маркетинг, като сия думичка предизвика огромно любопитство в човека. Понеже част от мен още съжалява, че се вслуша във Вебер и не стана университетстки преподавател, седнах и с думи прости обясних за продуктите, услугите, цените, пазара, рекламата, уеб сайта, бизнес планирането, как да си наблюдаваш паричните потоци или продажбите и още куп неща, докато човека каза, че всички тези неща са супер и съжалявал, че не бил ме срещнал по-рано.

Най-интересно ми беше, че не поиска уеб сайт (стори го чак днес, година по-късно), а бизнес план. Явно не беше глупав и разбираше разликата, между хаос и планиране на дейностите. Попита ме, колко ще му струва да му направя един бизнес план, аз погледнах  left top corner и му казах една стоп-цена – имах много работа и реших, че нямам никакво време за Ангел и неговите желания да прави бизнес по правилния начин.

Когато днес ми звънна, почти година по-късно, беше събрал парите пък и поръчките вървяли нагоре (парите кеш са по-велики от серотонина) и вече искал бизнес план и уеб сайт. Тук приключвам с Ангел, щото историята му става банална консултантска история, а тези дни вече преживях няколко.

Това, което ми прави впечатление е, че:

  • приключва (по естествен път) фазата на хаотичния бизнес и стопанската инициатива на гражданите (някой помни ли Указ 56?) и хората, от малките и стартиращи компании разбират, че трябва да променят нещо в бизнеса.
  • Горният факт биде научен по най-трудният начин, на принципа проба, грешка, втора грешка, фалит.
  • Малките компании, все още не знаят, какво по дяволите означава маркетинг, но инстинктивно усещат, че е нещо, без което няма да успеят. Защо смятам така ли? Ами щом са склонни да плащат за него, значи са го разбрали. А това хич не е от евтините услуги.

Все по-често започвам да попадам на подобни случаи  и това разбира се ме радва и от гледна точка на позиционирането на собствената ми компания…Докато всички „гонят“ голямите и богати клиенти, ние поехме по трудният път, да осигуряваме качествени маркетингови услуги (не просто реклама или PR) на малки и стартиращи компании, които иначе не биха могли да си позволят да наемат хора, като нас.  Мисля, че рискът ще се отплати, и когато другите се сетят, че в това има смисъл, ние ще сме далеч напред

 

Публикувано в маркетинг | Етикети: , , , , , | Коментирайте